Съпротивлението на металите и сплавите на пълзене се определя от физичната природа на материала и неговата структура. До температури от порядъка на 0,5Тт якостта има метала се определя от стабилността на дислокационната структура. При по-високи температури устойчивостта на дислокационната структура спада. Дислокациите свободно се преместват в кристала. Степента на задържане на структурните и дислокационни дефекти отслабва вследствие на усилените дифузионни процеси. Определяща роля в съпротивлението на пълзене започват да играят междуатомните връзки.
Все още не умеем количествено да определяме силата на междуатомните връзки в решетката, за това тя се оценява качествено чрез редица параметри: температура на топене, параметри на самодифузия, еластични константи, амплитудни колебания на атомите в кристалната решетка.
Като правило, колкото по-ниска е амплитудата на топлинните колебания на атомите, толкова по-висока е температурата на топене и температурата на рекристализация. Колкото по-ниски са параметрите на дифузия и самодифузия, толкова по-високо е съпротивлението на пълзене.
В основата на анализа на факторите винаги се намира елемента разтворител. Колкото по-висока е температурата на топене на елемента явяващ с е основен за сплавта, толкова по-високо огнеопорни свойства могат да се получат от сплави на неговата основа. От това общо правило отпадат елементите с полиморфни превръщания Ti Fe Mn и др. Наличието на полиморфно превръщане говори за температурна неустойчивост на решетката; при приближаване до температурата на полиморфно превръщане се усилват дифузната подвижност на атомите. В този случай решетката не може да се съпротивлява с големи напрежения.
Якостта на междуатомните връзки в кристалната решетка на елемента разтворител се повишава от елементи имащи висока точка на топене. В сплави на основата на никел и желязо такива елементи са молибден, волфрам, ниобий, тантал.
Като правило тези елементи влияят и на температурата на рекристализация, изместват я в по-високо температурна област. От структурните фактори най -голямо влияние оказват границите на зърната и дисперсните фази. Сега еднозначно е показано, че хетерогенната структура притежава по-големи запаси от продължителна якост, от хомогенно твърдия разтвор. В хетерогенната структура има значение количеството на втората фаза, природата и, скоростта на коагулация на частиците, характера на разпределението и в структурата. Най- добри резултати са получени при сплави, в които легиращия елемент, образувайки съединения се разтваря добре в твърдия разтвор.(около 1 %) В този случай той има двойно действие – уякчава матрицата на твърди разтвор и образува съединения. Тъй като не съществува единна теория за огнеопорността, която да обединява принципите на легиране и термична обработка на сплави на различна основа, за това в справочниците на кратко се дават за всяка група сплави основните положения за легиране и термична обработка.