Входно-изходната система служи за комуникиране на компютъра (PC или преносим компютър) с външния свят. Тя съдържа следните части:
1. Системна шина (System Bus) – системната шина представлява набор от линии и правила за тяхната употреба (протоколи). Като информацията по системната шина се предава по стандартен начин в унифициран вид, т.е. независещ от периферни устройства.
2. Блок за управление на шината (Bus Unit) – този блок организира предаването на шините съгласно протоколите.
3. Периферни устройства (Peripheral Unit) – те включват следните видове:

  • устройства за въвеждане на информация в компютъра (мишка, клавиатура);
  • устройства за извеждане на информация (принтери, звукови колони, дисплей);
  • устройства за въвеждане и извеждане на информация (скенери);
  • външни запеметяващи устройства;
  • контролери (controllers) – те представляват чисто електронни устройства, които служат за преобразуване на информация, предавана по системната шина в стандартен вид в специфични сигнали, характерни за всяко устройство.

Контролерите се реализират по различен начин. Те могат да представляват интегрален чип, който се включва към системната шина чрез „твърди” постоянни връзки. Контролерите могат да представляват малки печатни платки с размер на карти за игра. Често има случаи когато контролерът се разделя на две части.

Интерфейс SCSI (Small Computer System Interface) – понякога контролерите се вграждат в периферните устройства.
Почти всички съвременни PC използват разглежданата организация на входно-изходна система.
Всички линии в системната шина се делят на три групи: адресни шини (Address Bus), информационна шина (Data Bus) и управляваща шина (Control Bus).
Всяко периферно устройство, заедно с контролера, имат собствен номер, който се нарича адрес на периферното устройство. Когато процесорът иска да се свърже с някакво периферно устройство той изпраща адреса (номера) на това устройство по адресната шина. По информационната шина се предава информация когато трябва да бъде въведена в процесора или извадена от него. Броят на линиите в тези шини определя размерността на думата, което се предава. По управляващите шини се предават от централния процесор към периферните устройства някои упр. сигнали, както и захранващи схеми. Освен това тези шини включват линиите, по които съответното периферно устройство може да изпрати заявка към процесора, с което изразява своето желание да се свърже с процесора. Тази заявка е прието да се нарича Interrept Request – заявка за прекъсване.
При разглеждане на системната шина се използват понятията: PORT-инф., означава място в системната шина, където става разклонение на информацията. Всяко PORT си има номер, който се нарича адрес
Конфигуриране на системата – означава установяване на съответствие между номера на периферното уствойство и номера на порта, към който периферното уствойство е включено.
Установяване на това съответствие може да стане по няколко начина:
- механичен;
- програмен;
- автоматичен;
При механичния начин се използват специални микропревключватели, които се поместват в съответния контролер и чрез тях номера на съответното периферно устройство се нагажда с номера на порта.
При програмния начин се използват специализирани програми, които се изпращат по системната шина, които водят до преобразуване на устройството, така че той да отговаря на номера на порта.
Автоматияни начин, наречен P&P (Plug & Play) – свържи се, контактувай и играй. При включване на захранването на PC автоматично се извършва конфигурирането на входно-изходната система.
SZOT – понятие
SZOT означава електромеханичен съединител, чрез който съответните ел. чипове могат да се съединяват със системната шина.
Ще разгледаме протоколите за взаимодействие между процесора и периферните устройства първо, когато процесорът иска да се свърже с някое периферно уствойство, а после обратното.
Когато централния процесор има да предаде нещо към някое периферно устройство той изпраща по адресните шини номера (адреса) на това уствойство. Всички периферни устройства, включени физически към системната шина получават този адрес, но само едно периферно устройство си опознава адреса. Това устройство се включва логически към системната шина. Заема тази шина, с което се блокира достъпът до шината на останалите периферни устройства. Щом устройството се включи логически централния процесор изпраща съответната информация по информационните шини и тази информация се приема само от включеното устройство. Данните по информационната шина се предават във вид на блокове, т.е. няма да предават само една дума. Размерността на блока е различна в различните видове шини. След като се предаде съответния блок данни периферното устройство се изключва от системната шина и позволява да се използва шината от други периферни устройства.
Разгл., когато инициаторът е периферното устройство.
Процесорът винаги работи. Когато някое периферно устройство иска внимание от страна на централния процесор, то формира заявка към централния процесор. Тази заявка най-напред се предава по специализираните шини, влизащи в състава на управл. шини. По-рано всяко периферно устройство си има съответна шина, по която задава тази заявка и процесорът разбира кой иска неговото внимание. В съвременните компютри една линия за предаване на IRQ може да се използва от няколко периферни устройства и това се нарича Interrupt Share – споделено прекъсване. Тази заявка постъпва в специална система, наречена система за прекъсване в централния процесор, което организира заедно с операционната система прекъсването на работата на централния процесор и му съобщава, че трябва да обърне внимание на съответното периферно устройство. Централния процесор изпраща номера на устройството по адресните шини. Този адрес постъпва във всички устройства, включени физически към шината, но само едно устройство си опознава адреса и се включва логически към системната шина. След това предава съответната информация по информационните шини към централния процесор на компютъра и компютърната система. След като предаде информацията съответното периферно устройство се изключва логически от системната шина. В един и същи момент могат да възникнат заявки от няколко периферни устройства, но към централния процесор се подава само една заявка, в зависимост от преоритета на устройстава. За тази цел се използват специални схеми за организиране на преорите между устройставата.